Произход и географско разпространение

Родината и естествения ареал на разпространение  на аронията се явяват източните части на Северна Америка .В западна Европа е пренесена първоначално като декоративно растение през средата на ХІХ век.След появата и в Русия , тя веднага бива забелязана от овощарите.Това се дължи на факта,че много прилича на местния вид /рябина обыкновенная/ и доскоро се смятало,че са от един и същ  род .Благодарение на Мичурин аронията е започнала да придобива популярност-като плод и като лечебно средство.Той  прави първите опити за хибридизация с местния вид и присаждане върху него.През седемдесете години тя е култивирана в много райони на бившия СССР – Сахалин,Алтайския крй, Башкирия, Удмуртска и Марийска АССР, Калужска, Кировска, Костромска, Владимировска, Ленинградска, Московска, Свердловска, Челябинска и други  области-с други думи от Прибалтика да Тихия океан.
   През последното десетилетие благодарение на своите лечебни и превъзходни вкусови качества аронията доби популярност и в други европейски страни.Най-големият производител след Русия ,се явява Полша , Украйна ,отчасти , Германия , Норвегия, Финландия , Холандия.Интересно е ,че през последните години голям интерес към аронията се наблюдава и в нейната първа родина-Америка.
   В България отбрани форми арония са внесена през1975-1978г.когато са създадени и първите насаждения.Въпреки,че в лицето на проф.Мондешка  и доц.Стоянов тази култура е намерила големи радетели, тя не получава широка известност.Едва след  излизането на пазара на сироп и особено на натурални сокове от ВИХВП –Пловдив  през 2000г. по рецептите на проф.Хр.Крачанов  интереса значително нарасна,но въпреки това засадените площи са крайно недостатъчни.