|
 Произход и географско разпространение
Родината и естествения ареал на разпространение на аронията се явяват източните части на Северна Америка .В западна Европа е пренесена първоначално като декоративно растение през средата на ХІХ век.След появата и в Русия , тя веднага бива забелязана от овощарите.Това се дължи на факта,че много прилича на местния вид /рябина обыкновенная/ и доскоро се смятало,че са от един и същ род .Благодарение на Мичурин аронията е започнала да придобива популярност-като плод и като лечебно средство.Той прави първите опити за хибридизация с местния вид и присаждане върху него.През седемдесете години тя е култивирана в много райони на бившия СССР – Сахалин,Алтайския крй, Башкирия, Удмуртска и Марийска АССР, Калужска, Кировска, Костромска, Владимировска, Ленинградска, Московска, Свердловска, Челябинска и други области-с други думи от Прибалтика да Тихия океан.
През последното десетилетие благодарение на своите лечебни и превъзходни вкусови качества аронията доби популярност и в други европейски страни.Най-големият производител след Русия ,се явява Полша , Украйна ,отчасти , Германия , Норвегия, Финландия , Холандия.Интересно е ,че през последните години голям интерес към аронията се наблюдава и в нейната първа родина-Америка.
В България отбрани форми арония са внесена през1975-1978г.когато са създадени и първите насаждения.Въпреки,че в лицето на проф.Мондешка и доц.Стоянов тази култура е намерила големи радетели, тя не получава широка известност.Едва след излизането на пазара на сироп и особено на натурални сокове от ВИХВП –Пловдив през 2000г. по рецептите на проф.Хр.Крачанов интереса значително нарасна,но въпреки това засадените площи са крайно недостатъчни.
Съдържание на витамин Р аронията е близка до шипката и трънката и значително превъзхожда всички останали плодове и ягодово плодни култури.По данни на Воронцовата биологическа станция ВНИВИ ,количеството на витамин Р в аронията е два пъти повече от това на касиса и 20 пъти повече от това на ябълките и портокалите.Количеството на аскорбиновата киселина съществено превъзхожда мандарините ,ягодите,малините и червения касис, а по съдържание на йод плодовете на аронията са 3-5 пъти по-богати, отколкото касиса,малината, немското бодливо грозде,ябълките и ягодите. Количеството на желязото достигат 1,5 мг%.Като лечебно средство плодовете на аронията се използват най-често като поли витаминно средство при авитаминозите,а също така при хипертония , тиреотоксикоза , камъни в бъбреците,цистите и треска.
Аронията се използва поединично и групово като декоративен елемент по паркове и градинки,за направата на жив плет,край магистрали,паркинги,за ре култивиране на почви от открити рудници и такива извадени от минни галерии.Използва се за укрепване на оврази и склонове, ерозирали или застрашени от ерозия. От плодовете на аронията се приготвят сладка,мармалади,компоти,кисел,сиропи,сокове, суши се за чай,използва се за естествен оцветител.Един литър сок може да оцвети в розово един тон вода. Аранията служи като суровина във витаминната промишленост изработващи препарати и концентрати на витамин Р .
От плодовете може да се произвежда вино,ликьор и други алкохолни настройки.В Русия произвеждат “Арония на коняка” и”Рябиновка”-водка в която известно време са стояли плодове арония.
Използване в медицината
Плодовете оказват лечебно действие при хиперфункця на щитовидната жлеза.В пресен вид , като сок ,замразена , във вид на екстракт или настойка се използват при хеморагични диатеази , ревматизъм , алергични заболявания на кожата /екзема,дерматит, невродермит, тиреотоксикоза , капиляратоксикоза , кръвотечение от различен произход , гломерулонефрит /при нарушаване проницаемостта на капилярите/, при хипо- и авитаминоза , лъчева болест. Препарати на основата на аронията се използват и в стоматологията - оказват положителен ефект при параодонтоза. Понижава съдържанието на холестерола в кръвта на болните от атеросклероза. Плодовете и сокът арония повишават защитните сили на организма , възбуждат апетита , увеличават киселинността и преработващата способност на жлъчния сок . В прясно състояние или като сок понижава артериалното налягане при хипертонични болести. При хора с нормално налягане такова действие обикновено не се наблюдава . Препарати от плодовете на аронията се използват за профилактика и лечение при хи по- и авитаминоза.
За профилактична и лечебна цел се препоръчва да се употребяват свежи , замразени , изсушени плодове , сокове или консерви.Аронията е полезна при хипертонии/ за поддържането на нормална проницаемост и еластичност на стените на
кръвоносните съдове/, кръвотечения с различен произход,капиляротоксикоза,захарен диабет,бъбречни заболявания, гастрити с понижена киселинност , тиф, скарлатина,ревматизъм , алергични състояния, хепатити, отравяния , мокрещи екземи и някои други кожни заболявания.
Лечебни препарати
Витамините са особени органични вещества с разнообразен химичен състав и са от изключителна важност за живота на човека.Всеки човек трябва да получава с храната си около двадесет витамина.Недостигът им или прекомерният им излишък води до най различни заболявания.Потребността им се увеличава при повишено физическо или умствено натоварване по време на заболявания, бременност, рано на пролет и др.
Витамин А (ретинол). Денонощна необходимост 1,5 мг. При недостиг се получава вроговяване на епитела на кожата, намаляване на съпротивителните сили на организма към инфекции и поява на кокоша слепота.В природата се намира под формата на каротин-провитамин А ,който в организма се превръща във витамин А .Най-богати на каротин са морковите,люцерната,глухарчето,цвеклото,граха,лапата,копривата и лайката.
Витамин В1 (диамин). Денонощна необходимост 2-2,5 мг. При недостиг се нарушават въглехидратния и мастен обмен на веществата. Появява се треперене и паралич. Повишава се максималното и минималното артериално налягане. Най-богати на този витамин са семената на житните растения ,особено техните зародиши .
Витамин В2 (рибофлавин). Денонощна необходимост 2,5-3 мг. Дефицита на витамин В2 води до забавен растеж , загуба на тегло , слабост, поява на пукнатини в ъгълчетата на устата, намаляване на зрението, поява на сълзотечние, помътняване на роговицата. Съдържа се в киселите туршии, хлебна мая, чайната гъба.
Витамин В3 (пантотенова киселина). Използва се при някои кожни и нервни заболявания. Необходим е в процеса на обмяна на веществата.Съдържа се в хлебната мая и семената на зърнените култури .
Витамин В6 (пиридоксин). Денонощна необходимост 2 мг. Регулира белтъчния обмен, мазнините, медта и желязото Употребява се при анемии, заболявания на периферната нервна система , токсикози, бременност, атеросклероза.Съдържа се в прорастващите семена на грах,фасул,пшеница,царевица .
Витамин В12 (цианкобаламин). Използва се при злокачествена анемия, заболявания на нервната система,,черния дроб и кожата. Съдържа се в синьозелените водорасли и актиномицетите.
Витамин В15 (пангамова киселина). Използува се при атеросклероза на коронарните съдове, главния мозък ,хронични хепатити . Съдържа се в семената на много растения.
Холин .Отнася се към витамините от група В. Неговия недостиг води до израждане на черния дроб в мастна тъкан, бъбреци,кръвотечения.Съдържа се в зелето, спанака ,соята.
Витамин РР (никотинова киселина). Денонощна потребност 15-20 мг. Съдържа се в нервна система.
Витамин С (аскорбинова киселина). Денонощна необходимост 50-75 мг. Повишава съпротивителните сили на организма срещу инфекциозни заболявания , участва в обмяната на веществата , в синтеза на мозъчни белтъци, стимулира кръвообразуването, повишава съсирването на кръвта за сметка на повишаването на протромбина, понижава нивото на холестерола в кръвта . Богати на аскорбинова киселина са шипките,касиса,сливите, ябълките и др. Витамин С се съхранява много добре в кисела среда, на тъмно,но се разгражда при нагряване.
Витамин Д. Осигурява минералния обмен ,предотвратява рахита,кариеса на зъбите, повишава съпротивителните сили на организма срещу туберкулозни инфекции.
Витамин К (филлохин). Спомага за бързото съсирване на кръвта , ускорява заздравяването на рани и язви , използва се при лъчева болест .Съдържа се в салатата,зелето,доматите,аронията и др.
Витамин Р (рутин). Дефицита на рутина намалява здравината на кръвоносните съдове, намалява съсирването на кръвта . Съдържа се в касиса,шипката, гроздето ,зеления чай,японската акация и др.
Витамин F. Влиза в състава на растителните масла : слънчогледово,царевично,памучно. Използва се за регулиране на холестерола в кръвта.
Витамин Е. (токоферол). Необходим е за работата на скелетните мускули сърцето.Съдържа се в растителните масла ,ябълките,крушите. Антиоксидант
а/ неприятели по аронията
Заради своя отдалечен произход , в новите условия на отглеждане аронията не е имала естествени врагове . Въпреки това през последните години се наблюдават някои болести и неприятели ,особено в силно заразени райони да се прехвърлят и на тази култура . Неприятелите могат да се прехвърлят на аронията от намиращите се в съседство нападнати овощни градини. Но ако в тези градини се провеждат растителнозащитни мероприятия за които повечето вредители са специфични те не се прехвърлят на аронията . Тук трябва да се отбележи, че поначало неприятелите избягват аронията поради високото съдържание на дъбилни вещества и я нападат само в краен случай.Има неприятели които са забелязани въобще в арониеви насаждения на остров Сахалин, Алтайския край, Московска и Санкт Петербургска области , но в България срещу тях не са водени растителнозащитни мероприятия поради изключително слабо нападение ,с изключение на малиновия бръмбар и то през няколко години.
б/болести по аронията
1.кафяви петна
2.ръжда
3. брашнеста мана
4. антракноза
5. засъхване на издънките.
в/ химическа борба срещу болестите и неприятелите
г/ борба с плевелите в насажденията с арония.
д/агротехнически мероприятия
Рецепти.
а/вино
 Аронията е прекрасна суровина за винопроизводство. Полученото вино е гъсто , с наситен рубинов цвят красив оттенък и добре избистрено . Предварително искаме да предупредим , че виното получено от арония има едно много важно свойство - понижава кръвното налягане, така , че хора страдащи от такава болест трябва да пият това вино в умерени количества . От аронията могат да се произвеждат всички видове вина , но най- добре се получават вина с висок алкохолен градус и сладките вина –десертни и ликьорни . Сухи вина се приготвят по-рядко , тъй като те имат много тежък тръпчив вкус . Много често аронията се използва за приготвянето на така наречените купажни вина , в частност с ябълки. Освен това се използва за подобряване на цвета и вкусовите качества на обикновените вина . Един литър сок оцветява в бледо розово 1000 литра вода.
Съществуват няколко начина за приготвяне на вино от арония , отличаващи се главно в получаване на сока от аронията и приготвяне на ширата . При всеки от тези начини е възможно също така и добавяне на сок от други плодове към арониевия сок /купажировка/. Ако сме решили да приготвяме сухо вино /100% от арониев сок / , то всичката захар се внася на веднъж – около 18-20% .
Ако сте решили да приготвяте вино с висок алкохолен градус или сладко вино , при приготвяне на ширата се добавя толкова захар , че нейната захарност да бъде не повече от 10-15 % . Останалото необходимо количество се внася не на веднъж, а на няколко пъти по равни части през 5-7 дни . При такъв начин на приготвяне ферментацията може да продължи малко повече от обикновеното , но затова дрождите имат възможност да преработят цялата захар в спирт и полученото вино ще бъде с по висок алкохолен градус . За получаване на сладко вино накрая се добавя още малко захар на вкус .
Ще разгледаме няколко начина за получаване на шира от арония:
1 Покласическа технология.
Размачкват се плодовете / примерно се прекарват през месомелачка / , взема се сока , добавя се захар и хлебна мая за възбуждане на ферментацията и се оставя в покой . Тук няма никакви особености . Големият недостатък на този метод е непълното извличане на полезните вещества , част от които остават в месото и кожицата на плодовете . Но има и положителен момент : останалата част от плодовете могат да се използват за приготвяне на джем , кисел и др . кулинарни продукти . Въпреки това , при приготвяне на вино от арония трябва да се направи всичко възможно , максимално да се използват лечебните качества на плодовете . За това могат да се използват други два метода – предизвикване предварителна ферментация на джибрите и топлинен метод .
2 Предизвикване предварителна ферментация на джибрите. При този метод след изстискване на плодовете , сока се налива в някакъв съд до тапата , която плътно се затваря и съдът се поставя на студено в хладилник или друго хладно място .Изстисканите плодове се заливат с малко вода , добавя се малко захар и размита хлебна мая , разбъркват се добре и се оставят да ферментира два три дни в бутилка или туба ,гърлото на която се запушва с памук . Сместа трябва периодически да се разбърква за да не хванат джибрите плесен и да се развали виното . След изтичане на споменатия срок джибрите се изваждат и изстискват , а течността се смесва с по рано получения сок , добавя се нужното количество захар и вода и новополучената шира се оставя да ферментира . Главният недостатък на този метод се състои в това , че джибрите на аронията бързо излизат на повърхността и лесно могат да вкиснат или да плесенясат , ако не се разбъркват периодически . Този метод е подходящ за опитни винопроизводители .
3 Топлинен метод. Същността на този метод се състои в това ,че след изстискване на сока , арониевите джибри се заливат с гореща вода / 75-85оС/ , държат се при тази температура известно време /при възможност едно денонощие/ . След това джибрите се изваждат , а течността се смесва с по рано получения сок . Операцията с заливането с гореща вода може да се повтори . Така получените джибри нямат никаква стойност и могат да се изхвърлят . Полученият по рано сок и получената след температурната обработка течност се смесват , добавя се захар , размита хлебна мая и се остава да ферментира . Този метод е най-добрия за получаване на шира от арония , тъй-като при него става пълно извличане на всички биологически активни вещества които имат полезно действие върху човешкия организъм , а полученото вино е плътно и екстрактивно . Много лесно може да се изменя състава на ширата – да се добавя готов сок от други плодове или арониевите джибри да се смесват с други и да се подлагат на описаната по –горе температурна обработка . По такъв начин могат да се изготвят най-разнообразни купажни вина които освен прекрасни вкусови качества притежават и лечебни свойства .
Недостатък на този метод се състои в това , че при нагряване се намалява количеството на разтворения във водата кислород , а това води до забавена ферментация . Ако вместо дървени съдове където тя ще се извършва използваме стъклени или пластмасови , тя ще се забави още повече . Това може да се преодолее чрез продухване или силно разбъркване . Ако джибрите не ги загреем с гореща вода , а ги загряваме на огън /котлон/ и ги доведем до кипване , те могат да получат при вкус като на подгорял хляб , който ще се предаде в последствие на виното.
За приготвяне на вино от арония в 20 литров съдове може да се ръководим от следната рецепта : 40%-чист сок арония , 10-20% сок от други плодове , а останалото от обработката на джибрите . Може да се добави и шера от грозде. Независимо по какъв начин ще бъде приготвена ширата по нататъшната ферментация протича по обикновен начин .
Рецепта за приготвяне на вино от арония . Плод средно качество - киселинност 1,0 % захарност 5,0 %.
Рецепта за приготвяне на 100 литра шара за 80 литра
(120 бут.) вино от арония
Необходим сок и други материали трапезни вина сладки вина
1 2 3 4 5
Сок (литра) - 33,3 50,0 50,0 50,0
Вода (литра) - 54,8 30,5 27,8 27,8
Захар (кг) - 19,9 32,5 37,0 63,5
Арония-плод (кг) - 60,5 90,9 90,9 90,9
Примечание к таблице 17.
Леко трапезно — 1; крепкого столового — 2; для крепкого вина — 3; десертно — 4; сладко /ликьорно/ — 5. |
Родината и естествения ареал на разпространение на аронията се явяват източните части на Северна Америка .В западна Европа е пренесена първоначално като декоративно растение през средата на ХІХ век.
Лумбрикофермите се изграждат върху леко наклонени отцедливи терени с цел създаване на аеробни условия в лехите с червеите. Червеите се отглеждат в легла. Няколко легла , разположени едно до друго, образуват леха.